Беритба и съхранение на плодовете от овощните дървета (06.06.2011)

Статии
 

Узряване и беритба на плодовете

Узряването на плодовете е продължителен процес. Той протича не само докато те са на растението, а при някои видове и сортове и след това. Различават се две степени на зрелост – беритбена и консумативна. Плодовете са в беритбена зрелост, когато достигнат характерната за сорта едрина, но плодовото месо е все още плътно. В това състояние могат да издържат най-добре превоза и съхраняването. През периода на транспортиране и съхраняване доразвиват или запазват типичните за сорта вкусови качества и външен вид. Консумативната зрелост настъпва, когато плодовете придобиват типичните за сорта оцветяване, консистенция, вкус и аромат.

При костилковите и ягодоплодните видове, както и при летните ябълкови и крушови сортове дозряващите процеси протичат много интензивно и консумативната зрелост настъпва още докато плодовете са на растението или веднага след беритбата.

При есенните и зимните ябълкови и крушови сортове и при дюлята консумативната зрелост настъпва при обикновени условия за период от 2-3 седмици до 2-3 месеца след беритбата. Това означава, че срокът на беритбата не може да се определи по вкусовите качества на плодовото месо.

Правилното определяне на срокът на беритбата е от значение както за количеството, така и за качеството на плодовата продукция. През последния период от развитието на плодовете нарастването им е доста интензивно, настъпва типичното оцветяване и химическият им състав се обогатява, поради което означава, че при предивременна беритба добивът намалява, а качеството на плодовете се влошава.

Рано обраните плодове по-лошо се съхраняват, а при ябълките, крушите и прасковите се повишава чувствителността към някои физиологически заболявания през време на съхранението. Закъсняването с беритбата също води до отрицателни последици. Късно обраните плодове са по-едри и с по-добри вкусови качества и оцветяване, но се транспортират и съхраняват по-лошо. Освен това част от презрелите плодове опадат преди беритбата и се нараняват, което причинява бързо загниване.

За правилното определяне на времето за беритба трябва да се използват комплекс от показатели - оцветяването на кожицата, плътността на плодовото месо, здравината на закрепване на плода за клонката, промяна на цвета на семките при семковите видове, съдържание на скорбяла в плода и др. За видовете, при които консумативната зрелост настъпва още преди беритбата, определящи са вкусовите качества на плодовете и окраската на кожицата, а също така и отделяемостта от клонката. Това са костилковите и ягодоплодните видове и ранните крушови и ябълкови сортове.

За правилното определяне на срока на беритбата при по-късните ябълкови и крушови сортове и дюлята трябва да се използват повече показатели. Един от тях е окраската на плодовата кожица. При настъпване на срока за беритба основният зелен цвят придобива жълтеникав оттенък. Плодовете на ябълковите сортове с интензивно червено оцветяване придобиват типичния си цвят няколко седмици преди да са напълно узрели.

Отделянето на плода от клонката при ябълката не е сигурен показател за определяне срока на беритбата. Има сортове, какъвто е Златна превъзходна, при които и напълно узрелите плодове трудно се откъсват, а при други сортове (Златна пармена, Тетовка и др.) част от плодовете опадат преди да е настъпил оптималният срок за беритба. Такъв е крушовия сорт Попска круша.

Плътността на плодовото месо на узрелите плодове намалява и със специални уреди (пенетрометри) до голяма степен може да се определи срокът на беритбата. Тези уреди най-често се използват при ябълката и от проведени изследвания е изготвена таблица, в която е посочено при каква плътност и при някои сортове трябва да се извършва беритбата.

По окраската на семената до голяма степен може да се определи времето за беритба на ябълката, крушата и дюлята. При узрелите плодове семената се оцветяват от светлокафяво до кафяво-черно. При дюлята отделяемостта на мъхът от кожицата е важен показател за определяне на момента за беритба. На узрелите плодове мъхът лесно се отделя, а при някои сортове с узряването на плодовете той напълно опада.

Предназначението за прясна консумация и за съхранение плодове се берат ръчно, като се избягва нараняването им. Не е желателно да се берат мокри, защото се създават условия за загниването им.

Плодовете на орехоплодните и на костилковите видове, предназначени за преработка, могат да се приберат и чрез стръскване. Независимо от начина на беритбата, трябва да се внимава да не се чупят клончетата, върху които са прикрепени плодовете, защото върху тях са заложени повечето от плодните пъпки за следващата реколта.

Ябълките и крушите, черешите и вишните, предназначени за прясна консумация, а също така и ягодите  се берат с дръжки.

Условия и режим на съхранение

Съхраняемостта на плодовете на първо място е  зависимост от видовите и сортовите особености. При обикновени условия летните ябълкови и крушови сортове се съхраняват около една седмица, а сортовете на черешата, вишнята, прасковата, кайсията и ягодоплодните - едва  2-3 дни. Късните ябълкови и крушови сортове и дюлята могат да се съхраняват при обикновени условия до 2-3, а в хладилник - до 4-6 месеца. Освен от видовите и сортовите особености, съхраняемостта до голяма степен е в зависимост от условията, при които са поставени плодовете за съхранение. При домашни условия съхранението става най-добре в избени помещения, където температурите са по-ниски, а влажността на въздуха - по-висока.

Помещенията, където се съхраняват ябълки, круши и дюли е най-добре да са с температури от 0 до към 12ºС и с относителна влажност на въздуха 75-90%. Важно условие за успешното съхранение е помещенията да се проветряват добре, особено когато са много влажни, и да нямат пряк достъп на слънчева светлина. При недостатъчна влажност на въздуха в помещенията се поставят широки съдове с вода или се намокря подовата настилка.

Ябълките и крушите могат да се съхраняват и на балкони със северно изложение. Нареждат се в касетки и се изнасят на балконите, когато температурата през нощта не е под 10ºС, а през деня не е много топло. Касетките се покриват с полиетиленово фолио и с лека покривка. При понижение на температурите плодовете се покриват с по-дебела покривка, а при понижение под минус 4ºС се внасят в закрити помещения, докато преминат студовете.

Много добре се запазват плодовете при домашни условия, ако се поставят в торби от тънко полиетиленово фолио и торбите се запечатат херметически с помощта на гореща ютия през хартия. При тези условия плодовете изчерпват кислорода, торбите се насищат с въглероден диоксид, а това силно намалява дишането и плодовете се съхраняват дълго време. Освен това в опаковките се увеличава относителната влажност на въздуха, което ограничава транспирацията.

Полиетиленовите торби се поставят в касетки или друг амбалаж и най-често се съхраняват на северните балкони покрити с по-дебели завивки.

Съхраняването най-добре се осъществява в хладилните плодохранилища, където автоматично се поддържа температура от минус 1ºС до към 3-4ºС за отделните видове и относителна влажност на въздуха 80-90%. При тези условия съхраняемостта е много по-продължителна, като за някои ябълкови и крушови сортове продължава чак до пролетта.