Дюля (Cydonia oblonga)

Цъфнало дюлево дърво

Дюлево дърво

Дюли

Дюлите на вашата трапеза

Дюли за печене

Данни за отглеждане на дюлята има още от преди 4000 години. Нейна родина се счита Кавказ и северен Иран, от където е пренесена в Мала Азия, Гърция и Рим. Древните паметници посочват, че по времето на цар Соломон е съществувал закон, който задължавал младоженците да ядат дюли в деня на сватбата, за да са здрави и да имат щастлив семеен живот. Дюлята се свързва и с мита за най-красивата жена на света - Афродита получава дюля от Парис в знак на своята красота.

Поради плътното, грубо, тръпчиво и с много каменисти клетки плодово месо, дюлята почти не се употребява за консумация в прясно състояние. От дюлевите плодове обаче се приготвят едни от най-качествените и ароматни компоти, конфитюри, сладка, желета, мармалади, нектари и др. Съдържанието на дъбилни вещества, пектин и др. в тях влияе положително при възпалителни процеси на храносмилателните органи. Особено полезни са дюлите за деца, страдащи от анемия, а като храна се консумират настъргани и смесени с мед.

Дюлевите сортове, които се отглеждат у нас са малко - 4 - 6 сорта. Плодовете са с твърда месеста част и със стипчиво-кисел вкус, поради което трудно се ядат пресни, но благодарение на чудесния им аромат, от тях се получават сокове, компоти, конфитюри.

По-известни сортове са:

Асеница

Португалска дюля,

Берецки.

Подробна информация за отглеждането на дюлите, четете на www.gradinata.bg

Качеството на дюлеви плодове до голяма степен се определя от района, където са отглеждани, а също така и от срока на беритбата. Най-благоприятни условия за отглеждане на дюлята са местата с дълга и топла есен. Нейните плодове нарастват най-интензивно, натрупват най-много полезни вещества и формират най-качествено плодово месо в края на лятото и през есента. Тя е един от най-късно зреещите овощни видове. След нея в овощната градина остават да се прибират само мушмулите. Плодовете на дюлята зреят през октомври.

От правилното определяне срока на беритбата или както е известно - беритбена зрялост, до голяма степен зависят вкусовите и технологични качества на плодовете. Предивременно обраните плодове са с понижени качества и губят част от теглото си. Рано обраните плодове имат по-кратък срок на съхранение и при преработка дават по-некачествени продукти. Закъсняването с беритбата също се отразява отрицателно върху плодовата продукция. При закъсняла беритба голяма част от плодовете опадват и се нараняват, а това намалява транспортабилността и съхраняемостта им.

Едни от показателите за настъпила беритбена зрялост е промяната цвета на кожицата. При зрелите плодове от зеленикав той преминава в жълтеникав до бледожълт. Мъхът по кожицата при зелените плодове трудно се отделя, а при зрелите се премахва лесно, като при някои сортове почти напълно опада. Доста сигурен показател за настъпване на зрелостта е здравината на закрепване на плодовете за клонката. Узрелият плод се откъсва лесно само чрез леко повдигане и завъртане. Семената на зрелите плодове придобиват тъмнокафяв цвят.

Благодарение на стипчивите свойства на дюлевите плодове и семената им се използват отдавна в натурален вид и като отвара при стомашни разстройства и кръвотечения. При хемороиди се правят горещи компоти от дюлев сок. Отвара от плодове на дюля се употребява като диуретично средство при воднянка. Чай от семената се пие при кашлица, Дюлевите семена са пот(крити с матова, белезникава ципа, която съдържа од 20% слузести вещества. От тях се получава слуз, която служи за омекчаващо и покривно вещество. Приема се вътрешно (по 1 супена лъжица слуз 3 - 4 пъти дневно) при гастроентерит, спастичен колит с метеоризъм, при трахеит и бронхит, а също и външно при изгаряния и чувствителна кожа. Слузта намалява местното дразнещо действие на други лекарствени препарати и забавя всмукването им в кожата.

Статии за Дюля Виж всички

Коментари Напиши нов коментар

Дюля (Cydonia oblonga)

Статии за Дюля Виж всички

Коментари Напиши нов коментар

Вашето мнение Откажи