Данни за отглеждане на дюлята има още от преди 4000 години. Нейна родина се счита Кавказ и северен Иран, от където е
пренесена в Мала Азия, Гърция и Рим. Древните паметници посочват, че по времето
на цар Соломон е съществувал закон, който задължавал младоженците да ядат дюли
в деня на сватбата, за да са здрави и да имат щастлив семеен живот. Дюлята се
свързва и с мита за най-красивата жена на света - Афродита получава дюля от
Парис в знак на своята красота.
Поради плътното, грубо, тръпчиво и с много каменисти
клетки плодово месо, дюлята почти не се употребява за консумация в прясно
състояние. От дюлевите плодове обаче се приготвят едни от най-качествените и
ароматни компоти, конфитюри, сладка, желета, мармалади, нектари и др.
Съдържанието на дъбилни вещества, пектин и др. в тях влияе положително при
възпалителни процеси на храносмилателните органи. Особено полезни са дюлите за
деца, страдащи от анемия, а като храна се консумират настъргани и смесени с
мед.
Коментари Напиши нов коментар
Вашето мнение Откажи
Моля попълнете всички полета