Наименованието на плода на български език идва от гръцкото му название „божествен плод". Булквално Diospyros означава „житото на Зевс". В някои езици името на плода е интерпретация на „божествена круша" или „огъня на Йов". Райската ябълка е възможно най-древният плод на земята, известен още преди 2000 години. Родината й е Китай, където плодът е известен като „ябълката на Ориента". Оттам плодът се пранася първо в Япония, а след това се разпространява в цял свят. Подобно на домата райската ябълка е голямо, ягодоплодно растение с тънка мека и различна на цвят кора- от жълта до ярко оранжева в зависимост от степента на зрялост. Плодът е сладък. Вътрешността е мека, кремообразна.

Узрялата райска ябълка е много сладка и има „меден вкус". Някои части на плода могат да покафенеят, но това е заради съдържанието на захар в плода. Обикновено райските ябълки се ядат подобно на плодовете на мангото - месестата им част. Те са с високо съдържание на фибри, много вкусни и хранителни.