Мерджанът (лиций, годжи бери) е широколистно храстовидно растение. На височина достига от 1 до 3 метра. В света мерджанът е известен като азиатско растение, но расте и у нас до височина 1200 метра. Растението принадлежи на семейство Solanacea (като картофите, доматите, патлъджана, лютите чушки и тютюна). Името му „годжи" идва от китайски. Плодовете на мерджана са използвани още от древни времена за тонизиране на черния дроб и бъбреците, за подхранване на кръвта.

В химичния състав на плода са включени 8 жизненоважни аминокиселини (общия им брой е 18), както и редица жизненоважни микроелементи - фосфор, цинк, калций, желязо, мед, калий, магнезий, натрий и селен. От гледна точка на витамините меджанът съчетава витамини B1, B2, B6, A, E, C. Според последните проучвания, количествата витамин C в меджана са приблизително 500 пъти повече от тези в портокалите. Смята се, че това е плодът с най-големи количества витамин C сред всички познати такива до момента.

Плодовете на мерджана са много крехки и ако не се консумират директно се оставят да изсъхнат на слънце. Сухият плод в голяма степен запазва благотворните свойства на свежия. Сокът от мерджана е много популярен и му се приписват доста лековити свойства.

Поради приятния и нежен вкус, плодът бива консумиран както директно, така и като добавка към много рецепти (предимно в суров вид). Препоръчваната дневна доза е около 20-30 грама преди хранене.